Революционер Иван Драсов
Иван Тодоров Драсов е български националреволюционер, общественик и държавник с активно участие в революционната борба и политиката на ранното българско освободително движение. Той е роден на 19 март 1848 г. в Ловеч и учи в Горнокрайското взаимно училище "Свети апостоли" в махала Дръстене.
След завършването на училището си, Иван Драсов се занимава с търговия и става известен в Ловеч като Ваньо Терзията. Проявява се и в революционната борба, където участва активно в инициативите за създаване на независима Българска църква. Освен това, той е деец на Ловчанското читалище "Наука" и известен самодеец в театралните постановки му.
Иван Драсов е близък съратник и доверено лице на Васил Левски, като в личния бележник на Апостола е записан с името "Ваньо". През 1869 г., в дома му се свиква първото събрание на Ловешкия частен революционен комитет, където той заема важни ръководни позиции. След обира в хаджи Денчовата къща, през август 1872 г., Иван Драсов напуска Ловеч и продължава образованието си в Чехия, участвайки активно в агитационна дейност сред българските ученици.
След завършването на образованието си в Чехия, Иван Драсов се установява в Букурещ, Румъния. Там участва в Общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) през август 1875 г., на което се решава за предстоящото въстание в България. В същото време той поддържа кореспонденция и развива широка дейност сред българската емиграция в Румъния, особено във връзка със Старозагорското въстание (1875) и Априлското въстание (1876).
Иван Драсов е близък приятел на Христо Ботев и Панайот Хитов, поддържа голяма кореспонденция с другите революционни дейци и сътрудничи в редакцията на вестник "Възраждане". Той напуска Ловеч след обира в хаджи Денчовата къща, предупреден от Али Чауш през август 1872 г.
Също така, Иван Драсов играе важна роля в създаването на новото ръководство на БРЦК през 1875 г., в което се включват имената на Христо Ботев, Христо Чобанов, Димитър Ценович и Драгой Шопов. Иван Драсов заема позицията на секретар на комитета.
Революционният му псевдоним е "Афъз ефенди" или "Афъзаа".
Сподели:
