Цар Иван Асен III
Иван Асен III, също известен като Иван III Асен, е български цар, управлявал през 1279 г. Произлиза от царския род Асеновци и е син на цар Мицо Асен и Мария Асенина, дъщеря на цар Иван Асен II.
Семейството на Иван Асен III се прехвърля във Византийската империя, където живее до 1277 г., когато император Михаил VIII Палеолог решава да го изпрати на българския престол. Това става след смъртта на цар Константин Асен след въстанието на Ивайло. С подкрепата на византийците, Иван Асен III се изправя на българския престол.
Царуването му обаче среща съпротива. Ивайло отново се появява пред Търновград, разбива византийската защита и прогонва цар Иван Асен III и Ирина Палеологина. Те напускат столицата, вземайки със себе си царските съкровища, и се оттеглят във Византия.
През следващите години Иван Асен III се опитва да спечели подкрепата на Златната орда, като пътува до техния лагер. Там обаче е поставен под заплаха от екзекуция от татарския хан Ногай, който е пиян. Ивайло бива убит, но Иван Асен III оцелява благодарение на застъпничеството на жена на татарина Ефросина.
Въпреки че Иван Асен III не успява да спечели обществената подкрепа и загубва властта си, той продължава да носи царската си титла през следващите години. Накрая, през 1282 г., той сключва споразумение с цар Георги I Тертер и византийския император Андроник II, като връща обратно втората си съпруга, сестрата на Иван Асен – Мария, в замяна на връщането на своята първа жена и сина Теодор Светослав. Също така се отказва от царската си титла и остава византийски деспот до смъртта си през 1303 г.
Иван Асен III е женен за Ирина Палеологина, дъщеря на византийския император Михаил VIII Палеолог. Те имат няколко деца, сред които Мария Асенина, омъжена за Роже дьо Фльор, и Теодора Палеологина Асенина, омъжена за Феран Ксименес д'Аунес. Иван Асен III умира през 1303 г. в имението си на река Скамандър в Мала Азия.
Сподели:
