Личност Йоаким Груев

Начало / Владетели и личности / Личност Йоаким Груев
Надолу
Scroll Down

Личност Йоаким Груев

Титла: Личност
Паметник:
Роден: 1828 година
Починал: 1912 година

Йоаким Груев Пройчев е изтъкнат български просветител, роден на 9 септември 1828 година в Копривщица. Той произлиза от семейство на търговци, като баща му Груйо Пройчев е син на поп Чернев, а майка му е Тана Топалова. Има една сестра, Тана Каравелова, и четирима братя - Георги, Харитон (Веселин), Александър и Никита Груеви.

В началото на образователния си път, Йоаким получава важна подкрепа от баща си, който му предоставя възможност да чете вкъщи книги и му осигурява обучение по основни учебни предмети. През зимата на 1836 година, Йоаким започва да се учи в училището на С. Велев, след което преминава при даскал Иван - обущар през лятото на същата година. През следващата година се присъединява към училището на Захарий Икономович Круша, където обучението се провежда по взаимната метода. През 1837 година се строи ново училище в Копривщица, където Йоаким продължава образованието си при Неофит Рилски.

През следващите 20 години Йоаким Груев преподава в Копривщица и в Пловдивското класно българско училище, където изкарва славата си като изтъкнат педагог. Той преподава българска и руска граматика, аритметика, гръцки и турски език на ученици като Тодор Каблешков, Иван Вазов, Константин Стоилов и други.

Освен като учител, Йоаким Груев участва активно в обществения живот на своята епоха. Той е помощник на пловдивския мютесарифин, председател на градския съвет в Пловдив, а по-късно е и османски комисар в Хасково. След създаването на българската екзархия, Груев става член на Пловдивския екзархийски съвет.

След Освобождението на България, Йоаким Груев продължава да играе активна роля в образователната сфера и обществения живот. Той е директор на просветата в Източна Румелия и член-съветник на Върховния административен съд. През 1884 година става член на Българското книжовно дружество.

Йоаким Груев умира на 1 август 1912 година в Пловдив и е погребан в двора на църквата „Света Богородица“ в Стария град на града. Той остава запомнен като изтъкнат български просветител, учител, педагог, преводач, книгоиздател и общественик, чиито усилия са оказали голямо влияние в развитието на българското образование и култура.