Войвода Индже войвода

Стоян, известен като Индже войвода, е един от най-известните български хайдути през периода на безредиците в Османската империя в края на 18 и началото на 19 век. Името му идва от турската дума "инце" (тънък), вероятно дадено поради фигурата му и уменията му като боец, докато е кърджалийски главатар на дружина в Стара планина.

Индже роден в село Попово, община Болярово, остава сирак след второто омъжване на майка си в Сливен. Пратен е в училище за еничари в Цариград на седемгодишна възраст, където получава прозвището Индже заради своята фигура и бойни умения.

През 1799 г., Индже се присъединява към Кара Фейзи и участва във вземането на Лозенград и атаките върху керваните след Сливенския панаир. След успешния обир, те се оттеглят на север от Стара планина.

Стоян Индже в последствие се отделя от кърджалийството и води хайдушка дружина в Странджа, Сакар и Бакаджиците. Известен с големите си организаторски умения и смелост, той се опитва да организира бунт срещу султанската власт.

През 1806 г., Индже заминава за Молдова, където служи в гвардията на молдовските князе. Участва във въстанието в Дунавските княжества през 1821 г. като хилядник, със съучастие от Кара Кольо. Загива трагично на 17 юни 1821 в битката при Скулени на река Прут. Постъпките на Индже войвода вдъхновяват множество легенди и народни песни, а образът му се използва от Йордан Йовков в разказа "Индже" от цикъла "Старопланински легенди".

Сподели: