Революционер Илия Луканов
Илия Луканов Лилов е български националреволюционер и политик, роден през 1853 г. в Ловеч. Той е третият син на поп Лукан Лилов и брат на Марин Поплуканов, Христо Луканов и Величка Хашнова. Обучава се в Ловеч и Търново, където занаятчийство на шивачество.
През 1870 г., заедно с Никола Чернокожев, отива в град Одеса, Русия, където получава стипендия и учи в Одеската семинария. Той поддържа кореспонденция с водещи фигури в българската националреволюционна борба като Васил Левски и Васил Радославов. В Одеса е близък приятел на Стефан Стамболов и превежда трудове по фортификация.
След завършване на образованието си се връща в Ловеч, където става учител до 1877 г. През този период участва в националреволюционната борба, възстановявайки втория Ловчански частен революционен комитет. Сътрудничи с Гюргевския комитет, воден от Стефан Стамболов и Панайот Волов, но поради действията на турската власт не успява да проведе въстание през 1876 г.
През Руско-турската война (1877-1878) Луканов е помощник на руския военен комендант на Ловеч, подполковник Евгений Спокойски-Францевич.
Илия Луканов влиза в политиката и е избран за народен представител от град Трън в листата на Либералната партия по време на първите избори за Народното събрание през 1879 г. Въпреки избирането си, той подава оставка, не желайки да наруши Търновската конституция. Последва служба в различни градове и участие като народен представител в IV обикновено народно събрание (1884 – 1886), където заема председателски пост в парламентарна комисия.
След разкола в Либералната партия през 1886 г., Луканов става деец на Народнолибералната партия (стамболовисти). Активно участва в политическите борби и заема различни държавни постове, като главен секретар на Министерството на вътрешните работи (1887 – 1891) и градоначалник на София (1892 – 1894) по време на правителствата на Стефан Стамболов.
През 1895 г., след атентата срещу Стамболов, Илия Луканов предупреждава лидера за готвения атентат, а след убийството на Стамболов, той се оттегля от политическия живот. Луканов води скромно и незабележимо съществуване до смъртта си през 1923 г. в София.
Сподели:
