Революционер Илия Бабанаков

Илия Георгиев Бабанаков е български революционер, роден около 1850 – 1856 година в село Копривщица, което по този период е част от Османската империя. Той е говедар по професия и живее в местността, наречена на името на неговия род – „Бабанакови колиби“.

През март 1876 година, като младеж, Бабанаков узнава за плановете на Революционния комитет за провеждане на въстание. Поради познаването си на местностите в Средногорието и подходящите тайни пътеки, той е приет за член на комитета. До обявяването на въстанието той изпълнява ролята на таен комитетски куриер и снабдител с оръжие и муниции.

На 20 април 1876 година, когато въстанието избухва в Копривщица, Бабанаков е на разположение на военния съвет при революционния комитет. Той е определен за четоводец на отделение от групата на Георги Тосунов и е изпратен като охрана на източното било на Същинска Средна гора. При битката в местността „Зли дол“ с башибозуците на Тосун бей, Бабанаков е изпратен като подкрепление на въстанала Клисура, като четата му не претърпява загуби.

След като селото е превзето от турците на 2 май, Бабанаков се забягва в горите и се крие там през цялото лято, избягвайки ареста и обесването, което е съдбата на мнозинството от неговите другари.

Илия Бабанаков е единственият въстаник от 1876 година, който запазва своята въстаническа униформа и бойни отличителни знаци до Освобождението на Копривщица в края на декември 1877 година. Той почива неизвестно кога след 11 ноември 1911 година, когато отправя молба за поборническа пенсия, писана от неговите свидетели и другари по оръжие, тъй като самият той е бил неграмотен.

Сподели: