Революционер Христо Пържинов
Христо Димитров Пържинов е български революционер, който участва в Априлското въстание през 1876 година с четата на Таньо Стоянов.
Роден е през 1847 година в град Охрид. Братовчед е на Иван Абрашев. Неговият прякор "Пържинови" произлиза от епизод, когато той и дядо му са участници в скандал със събирач на данъци и го хвърлят в казан с восък, за да се предпази от вампири. През младостта си емигрира в Румъния, където работи като файтонджия, преди да се присъедини към четата на Таньо войвода.
На 21 май загива, заедно с Йовчо Кеяпенчев, по време на преход през горите между Каменово, Равно и Сянов. Въпреки че се спасява след разбиването на четата, бива заловен на охраняван мост и остава в затвора заедно с Тотьо Колимечката. След амнистията е освободен и заминава за Румъния.
През 1877 година е изпратен в лагера на Българското опълчение от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила и взима участие в Руско-турската война. За своето храброст е награден с войнишки орден „Свети Георги“ IV степен за отбраната на Шипка.
След Освобождението се заселва в София, където работи като файтонджия. През 1905 година става съдружник във фурна, а около 1915 година става собственик на мандра в Столник. Почива през 1927 година.
През 1880 година се жени за Стефана и имат трима деца - Димитър, Александър и Мария. Александър става офицер и участва във войните, загивайки през 1917 година на Македонския фронт. Димитър завършва медицина във Виена.
През 1923 година е обявен за почетен гражданин на Габрово.