Революционер Христо Македонски

Христо Николов, известен като Македонски или Македончето, е български хайдутин и революционер от националноосвободителното движение във втората половина на XIX век. Роден е през 1834 или 1835 година в село Горни Тодорак, Кукушко (днес Ано Теодораки, Гърция). Бащата му умира, когато Христо е на около 1 година, след което той учи в гръцкото училище в родното си село. По-късно се присъединява към братята си в търговията на бащата.

Христо Николов става хайдутин в четата на Стоимен войвода, действаща в Малешево, и по-късно участва в Първата българска легия на Георги Раковски в Белград през 1862 г. Сражава се с турците при бомбардирането на града и заминава за Румъния след разпускането на легията. През 1864 – 1865 година ръководи малка чета по поръчение на Раковски.

Присъединява се към четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, а след битката при Вишоград поема знамето на четата. След разбиването на четата край връх Бузлуджа, той се прикрива с двама четници и преминава незабелязано през няколко града в България и Македония, като на края достига Атонския полуостров и намира убежище в Зографския манастир. През 1869 г. заминава през Цариград за Одеса и оттам в Румъния. За да избегне арестуване, приема имена Христа Николич и Христаки Николау и работи при Стефан Берон. Участва в революционната дейност на българската емиграция и в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание.

През Сръбско-турската война от 1876 година, Христо Македонски е войвода на чета от 200 български доброволци. Знамето на тази чета е същото като това на Стефан Караджа, което Христо Македонски е успял да запази.

Това знаме е ушито през 1866 г. в Браила от Султана Русева. Счита се за рядка светиня и през 1925 г. е предадено от дъщерите на Христо Македонски, Тица и Екатерина, на Министерството на войната. В наши дни, това знаме се съхранява в Националния военно-исторически музей.

След Освобождението, Христо Македонски живее в Русе, където почива на 5 юли 1916 г.

Сподели: