Революционер Христо Караминков (Бунито)
Революционер Христо Караминков (Бунито)
Христо Караминков, наричан и Бунито, е български националреволюционер, участник в редица въстания и събития от българската история. Роден през 1846 г. в град Търново, той се включва в националреволюционните борби още от младежка си възраст.
Христо Караминков е член на Търновския частен революционен комитет на Вътрешната революционна организация (ВРО). Участва активно в Старозагорското въстание през 1875 г., което бележи началото на организираната въоръжена борба за освобождение на българския народ от османско владичество. След неуспеха на въстанието, той емигрира в Румъния, където продължава своята революционна дейност.
Христо Караминков става член на Гюргевския революционен комитет. Върнал се в България, той става помощник-апостол на 1-ви Търновски революционен окръг, работейки с главен апостол Стефан Стамболов. През периода на Априлското въстание през 1876 г., той участва в четата на поп Харитон и Бачо Киро като помощник-войвода и член на Военния съвет. Проявява се крайно храбро в битката при Дряновския манастир и оцелява след загиването на четата.
През Руско-турската война (1877 – 1878), Христо Караминков се включва като доброволец, предоставяйки съдействие на руското командване чрез разузнаване и предоставяне на стратегически сведения. Той организира група от българи-разузнавачи и прави опит да взриви османски монитор по река Дунав.
След Освобождението на България през 1878 г., Христо Караминков се завръща в родния си град Търново, където се занимава с търговия. Той бива избран за окръжен съветник и народен представител, продължавайки да служи на обществото.