Революционер Христо Драганов
Христо Драганов е ученик, учител, общественик и участник в националноосвободителното движение, роден в село Клисура. След завършването на класното училище във Филибе, той работи като учител в Батак и Нова Загора, като се занимава и с търговия и пише за вестник "Източно време". Проявява голям интерес към революционната дейност и става съосновател на тайния революционен комитет в Клисура. Участва активно в Априлското въстание, като се присъединява към обявяването му в Копривщица и Клисура през 1876 година.
След разгрома на въстанието, Христо Драганов, заедно с Павел Бобеков и Манчо Манев, преминава през Балкана и се прикрива в село Самоводене, където е укрит от местното население за три месеца, преди да емигрира в Румъния. По-късно се участва като доброволец в Руско-турската война и в Сръбско-българската война след съединението на България.
След тези събития, Христо Драганов се установява като учител в Карлово, Клисура и Севлиево. Той заема различни обществени и административни длъжности, включително кмет на Севлиево (1893 - 1894), окръжен училищен инспектор и окръжен управител. През 1920 - 1927 година е библиотекар на дружеството "Развитие" и председател на читалище "Росица" в Севлиево.
В знак на благодарност към местното население в Самоводене, което го е спасило през 1876 година, Христо Драганов през 1927 година изпраща значителна сума пари за образуване на дарителски фонд на своето име. Съгласно волята му, този фонд е предназначен за награждаване на ученици с отличен успех и примерно поведение в основното училище или прогимназията в града.