Революционер Хаджи Христо Българин
Революционер Хаджи Христо Българин
Хаджи Христо Българин е български революционер и командир от гръцката война за независимост (1821 – 1832).
Роден е във воденското село Нисия, което според гръцка енциклопедия е "българска покрайнина". Някои източници посочват, че е родом от Татар-пазарджик (днес Пазарджик). Бащата му и братът му загиват в бой с османците по време на Първото сръбско въстание през 1806 година. Христо също участва в това въстание, но след неуспеха му бяга в Босна и оттам през Венеция, Родос и Кипър стига до Александрия.
Постъпва на служба при албанеца Мехмед Али паша, валия на Египет, където се отличава с храбростта си в сраженията с непокорните на властта арабски племена. По-късно преминава на служба в Сирия, където служи при Хуршид паша. С Хуршид паша и Хаджи Христо се отзовават в Морея.
През 1822 година Хаджи Христо участва в битката при Дервенаки, където спечелва решителна победа за въстаническите сили, разгромявайки 40-хилядната османска армия. След това получава чин генерал от гръцката армия.
През 1823 година отрядът на Хаджи Христо извоюва победа над турските войски при Кромиди. В боя при Наваринската крепост той попада в плен и е затворен в едно от подземията на крепостта Метони, но е освободен след успеха на обединените бойни флоти на Русия, Англия и Франция при Наварин. След освобождението на Гърция, Хаджи Христо остава в гръцката столица и участва активно в гръцкия политически живот. Умира през 1853 година от инсулт.