Революционер Гьорче Петров

Гьорче Петров Николов, известен и като Г. Тосков, Велзевула, Троячанец и Марко, е български революционер и водач на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Той е роден на 2 април 1865 г. в село Варош, прилепско, тогава в Османската империя, днес квартал на град Прилеп в Северна Македония.

Гьорче Петров завършва началното си образование в килийното училище в родното си село и в град Прилеп. В последствие се обучава в класното училище в Битоля и Солунската българска мъжка гимназия. След неуспешния му опит да постъпи в Софийската мъжка гимназия, Гьорче се завръща в Македония и работи като бакалин в Прилеп.

През 1885 г., преди Съединението между Княжество България и Източна Румелия, Гьорче Петров участва в таен революционен комитет за освобождение на Македония. В този период той работи и като учител, а след това става коректор и учител в различни училища в България и Македония. През 1896 г., издава "Материали по изучаванието на Македония", географско съчинение, в което описва различни аспекти на областта.

След Сръбско-българската война от 1885 г., Гьорче Петров става събирач на географски и етнографски материали от Скопско и Битолско, с цел противодействие на сръбската пропаганда. През 1896 г., той издава географско произведение, което представлява важен източник за познаването на региона.

През периода 1888–1895 г., Гьорче Петров е учител в Битолската българска прогимназия, а след това работи и като училищен инспектор. През 1895–1897 г., той е учител в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий". Освен това, Гьорче Петров се занимава и с политическа дейност, подпомагайки развитието на българските освободителни братства

Сподели: