Войвода Гордю

Гордю войвода е български хайдутин, роден в Златоград около 1650 година и известен като защитник на българите в Родопите. В турски документ от 1720 година е споменат като защитник на българите в региона.
Той брани българите в Родопите от турските грабежи, жестокости и принудително обръщане на християни в ислям. С голяма група хора се оттегля в планината в района на Девин, където укрепва своята твърдина, която по-късно е наречена „Градище“.
Турците няколко пъти се опитват да превземат неговата твърдина, но Гордю войвода успешно я защитава. В едно от сраженията той бранеше българите, оттеглящи се към други селища като Грохотно, Гьоврен и Триград. След битките войводата почива от раните си в манастира „Света Богородица“.
Днес в Златоград има монумент, издигнат в памет на Гордю войвода. Легендите разказват и за твърдината Заград, която Гордю войвода защитава през 1680 година от нашествениците. Хайдутите отказват да се предадат и правят отчаян и частично успешен пробив, предизвиквайки турците да ги преследват. Легендата разказва, че тези, които са заловени живи от турците, са хвърляни в една пропаст.
Спелеолози, които проникват в тази пропаст, наречена Челевчшница, намират останки от човеци и коне, както и различни оръжия и амуниции. Намерките са предадени в археологически музеи, където разкриват историческото значение на Гордю войвода и борбата му за свобода на българския народ.