Цар Георги II Тертер
Георги II Тертер управлява България за кратко в периода 1322–1323 г. и е последният владетел от династията на Тертеровци. Роден е като син на цар Тодор Светослав и царица Ефросина.
Георги II Тертер, въпреки младостта си, се явява войнствен и амбициозен владетел. През 1322 г. започва успешен поход срещу Византия, превземайки Пловдив и възстановявайки го в българските граници. Завладява и крепостите около Одрин, като предизвиква конфликт с византийския император Андроник III.
В август 1322 г. Георги II Тертер се бие в решително сражение, което впоследствие завършва с победа за Византия. Преследван от Андроник III, българите страдат поражение, като губят градове и владения. През пролетта на 1323 г., Георги II Тертер умира изненадващо, без да остави наследник, маркирайки края на династията на Тертеровци. В борбата за престола следващият български цар става бъдинският деспот Михаил III Шишман Асен.
Въпреки че едни тълкуват смъртта му като резултат от заговор, други историци смятат, че Георги II Тертер умира от естествени причини. Надпис от Иваново упоменава „...погина цар Георги“, давайки място на различни тълкувания за края на този период в българската история.