Цар Георги I Тертер
Георги I Тертер, цар на България в периода 1280–1292 г., е брат на крънския деспот Елтимир и произлиза от кумански произход. Техният род, Тертероба, вероятно е бил свързан с куманската владетелска династия, а хан Котян може да е бил близък роднина или дори пряк предшественик.
Георги I става цар след смъртта на цар Иван Асен III, през 1280 г. През 1276 г. в България започва въстание под ръководството на Ивайло срещу татарите, които погубват и опустошават североизточната част на страната. Ивайло става цар, но след разбиването на татарските банди, цар Константин Асен го приема като заплаха. Войската на царя бива разбита, той умира в сражение, и областите на царството преминават към страната на Ивайло.
Царица Мария Палеологина Кантакузина, която фактически управлява в Търново, се омъжва за Ивайло. Тогава Георги Тертер е част от обкръжението на царица Мария. След успехите си срещу византийците, Ивайло обаче е атакуван в гръб от татарите, и византийците използват възможността да възстановят контрола си. Новият византийски владетел е Иван Асен III, който предлага на Георги Тертер ръката на сестра си за съюз. Георги Тертер се присъединява към новия владетел и той и сестра му заминават за Константинопол.
Възможно е, че Георги Тертер да се възцарява за кратко време, като поема лидерството на болярите. Той обаче се изправя пред трудното положение в страната, където татарите нахлуват през 1285 г., и той е принуден да се признае за васал на татарския хан Ногай. През 1285–1286 г., Тертер връща византийската съпруга и сина си на Иван Асен III като заложници, в замяна за подкрепа срещу татарите.
През 1291–1292 г., след нов татарски нашествие, Георги I Тертер е принуден да изпрати престолонаследника си Теодор Светослав като заложник при Златната орда. Това действие не спира втората татарска атака през този период. Ситуацията се влошава и в Търново възниква дворцов заговор, принуждавайки Георги Тертер да абдикира през 1292 г. и да напусне страната. Той се убягва във Византия, където търси убежище при византийския император Андроник II. Останалата част от живота на Георги Тертер византийските източници я описват като тъжна.
Сподели:
