Революционер Георги Измирлиев
Георги Димитров Измирлиев, известен като Македончето, се ражда на 21 април 1851 г. в Горна Джумая в семейството на Димитър Стоицов Измирлиев и Тона Икономова-Измирлиева. Баща му е търговец на дребно, а майка му е потомък на хайдуши от село Берово.
През периода между 1864 и 1867 г. той учи в Сяр и след това заминава за Цариград, където прекарва от 1868 до 1873 г. Учи в Главното българско училище на "Галата сарай" и се отличава като стипендиант на Българското благодетелно дружество "Просвещение". След завършването на училището той остава две години да преподава в столицата на Османската империя, където се изявява като общественик, разпространител на вестници и сказки.
През есента на 1873 г., с подкрепата на Найден Геров, Георги Измирлиев постъпва във Военното училище в Одеса. Става юнкер в 59-и Люблински пехотен полк. В края на 1875 г. той се установява в Гюргево и става помощник-апостол и военен ръководител на Първи революционен окръг в България, използвайки псевдонима "Русещето".
Македончето изиграва важна роля в подготовката и организацията на Априлското въстание през 1876 г. Вместе с други революционери, той извършва широка организаторска дейност, създавайки нови комитети и обучавайки съмишленици във военни умения.
На 26 април 1876 г., след предателство и престрелка в Горна Оряховица, Георги Измирлиев е арестуван и осъден на смърт чрез обесване. Преди да бъде изпълнена присъдата, на 28 май 1876 г., той сам слага въжения клуп на врата си с думите: "Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!"
Сподели:
