Революционер Георги Икономов
Георги Икономов е роден на 20 април 1846 г. в град Сливен, в семейството на поп Тодор Икономов. Той получава образование в родния си град, където учи при известния възрожденец, поет и музикант Добри Чинтулов. Прекарва кратко време при сестра си, която е омъжена за търговеца Д. Петров в град Тулча. Работи като служител в Хиршовата железница.
Свързва се с Русенския частен революционен комитет на Вътрешната революционна организация, основан от Васил Левски, и става един от активните му членове. Участва в известното събитие, при което комитетът избира него да извърши екзекуцията на предателя Стоян Пенев, който е служител в Каравеловата печатница в Букурещ. След този инцидент, пребиваването му в Русе става опасно, и комитетът го прехвърля временно в Румъния.
След връщането си в България, Георги Икономов работи като чиновник и маневрист в компанията на барон Хирш по железничната линия Харманли-Одрин, премествайки се през гарите Русе, Търново-Сеймен (Симеоновград) и Одрин. Там той се запознава с телеграфиста и началник на железопътната станция в гара Белово, Тодор Каблешков.
Георги Икономов играе важна роля в подготовката и участието в Старозагорското въстание през 1875 г., като командва въстаническа чета. След въстанието емигрира в Румъния и става част от Гюргевския комитет. Той е определен за помощник-апостол на Иларион Драгостинов във II Сливенски революционен окръг.
Георги Икономов е известен с активното си участие в Априлското въстание през 1876 г. Известието за обявяването му на 20 април в Копривщица го засича в Панагюрище. Той напуска града заедно с Панайот Волов и Орчо войвода и участва в едно от първите сблъсъци с турците в Стрелча, където командва чета заедно с Панайот Волов.
След погрома на въстанието, Георги Икономов, заедно с Панайот Волов и Стоян Ангелов, се отправя към Румъния. Поради предателство е ранен в Бяла, а при опита си за бягство той се удавя в река Янтра на 26 май 1876 г.