Революционер Георги Хаджимитрев
Революционер Георги Хаджимитрев
Георги (Гога) Зафиров Хаджимитрев, известен с прякора "Гевгелийски", е български революционер и гевгелийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
Роден е през 1892 или 1895 година в Гевгели, който по този период е част от Османската империя. Получава прогимназиално образование и се присъединява към ВМРО. През септември 1922 година поема ръководството на Гевгелийската околийска чета и започва дейност в района. Под негово командване четата организира редица сражения, като възможно е да се споменат тези при Серменин, Каяли, Смоквица, Радня и други, като повечето от тях са протекли без загуби.
През декември 1924 година Хаджимитрев участва като делегат на Солунския окръжен конгрес на ВМРО и е избран за редовен член на окръжното ръководство. В последствие, през 1925 година, той е делегат на конгреса на ВМРО в Сърбиново.
През октомври 1925 година по време на Петричкия инцидент Хаджимитрев активно участва в отблъскването на гръцките войски, оглавявайки 200 души милиционери при пограничен пост № 5 в Беласица, южно от Петрич.
След разкола във ВМРО след убийството на Александър Протогеров през 1928 година, Георги Гевгелийски се присъединява към протогеровистите. Той провежда акции в София, тероризирайки близки до Иван Михайлов личности като Стоян Киров и съпругата на Георги Въндев, както и извършва атентати срещу тях.
Впоследствие, Хаджимитрев се оттегля от активната революционна дейност. По време на българското управление във Вардарска Македония (1941 – 1944) година, той подпомага българските власти и действа като войвода на Гевгелийската контрачета, преследваща комунистическите партизани.
На 6 ноември 1944 година Хаджимитрев е заловен от югославските партизани, а на 9 – 10 април 1945 година той и още три лица са осъдени на смърт от Военния съд на Щипската област и присъдите са изпълнени.