Революционер Георги Дражев
Георги Дражев Хаджигеоргиев е известен български националреволюционер, роден на 26 април 1848 година в град Ямбол. Той е най-големият син на Дражо Хаджигеоргиев, който е активен участник в борбата за българска просвета и църковна независимост в Ямбол и региона. През младини Георги Дражев е обвинен за участие в църковната борба и е арестуван заедно с баща си, като е хвърлен в затвора.
Той израства като една от централните фигури в борбата срещу османската власт. Под влиянието на учителите му, патриотите Ради Колесов и Добри Чинтулов, той се превръща в решителен борец за свобода и независимост на България. През 1873 година, в неговия дом се събират млади патриоти, които основават Ямболския частен революционен комитет, като го избират за председател.
През периода на Априлското въстание, Георги Дражев е един от водещите ръководители на местния революционен комитет и ключов организатор за района на Ямбол. След избухването на въстанието, той се включва активно в борбата. На 4 май 1876 година, се формира Сливенско-ямболската чета, като Георги Дражев е един от учредителите и членовете на военния съвет.
След редица сражения, четата е разгромена и разпръсната, а Георги Дражев е ранен и заловен от вражеска потеря. Той е осъден на смърт и на 29 юни 1876 година е обесен пред родния си дом в Ямбол. Неговите последни думи са призив за продължаване на борбата за свобода на българския народ.