Революционер Георги Бенковски
Георги Бенковски е български революционер,основна фигура в организацията и ръководител на Априлското въстание през 1876 г. в 4-ти Революционен окръг. Той е роден в Копривщица на 21 септември 1843 г.
През времето, когато се намира в град Букурещ, героят среща Стоян Заимов и се възпламенява от революционната идея. Първите сведения за него датират от края на март 1875 г. по записки на Христо Ботев. В този период се разразява скандал между Ботев и Каравелов относно ролята на последния в Българския революционен централен комитет (БРЦК) и насоките, които комитетът трябва да предприеме. Под влиянието на този конфликт, Христо Ботев взема решение, посочвайки Каравелов като вреден за революционната кауза, че трябва да бъде убит. За тази цел той убеждава Бенковски да изпълни екзекуцията и да вземе революционните материали. Въпреки това, Бенковски, разсъждавайки, че Каравелов е допринесъл много за освободителната кауза, решава да не го убива и вместо това предава революционните материали, използвайки лукавство, без да стигне до убийство.
През лятото на 1875 г. той се присъединява към група революционери-подпалвачи в Цариград с цел да предизвика смут в Османската империя. Въпреки пристигането им в столицата, планът не се осъществява поради намесата на граф Н. Игнатиев и нерешителността на Стоян Заимов. Тук той придобива нова самоличност като Георги, използвайки паспорта на поляк с името Антон Бенковски.
След това Бенковски се връща в Букурещ и активно участва в формирането и работата на Гюргевския комитет. През ноември 1875 г., след вземането на решение за въстание в България през пролетта на 1876 г., той е приет в комитета, въпреки че до този момент не е бил известен в революционните кръгове. Предстои да играе важна роля в подготовката на бъдещите събития, като разкрива своите лидерски качества, кураж и решителност пред изпитанията на времето.
Според плана на Гюргевския комитет, Георги Бенковски е избран за помощник-апостол на IV Пловдивски революционен окръг с център Панагюрище, като главен апостол е поставен Панайот Волов. Но Бенковски се отличава бързо със своите качества, проявявайки добър психологически усет към душевността на българския селянин. Той привлича последователи с харизмата си, показността, самоувереността и ораторските си умения. Захари Стоянов забелязва, че всички говорят за "Бенковски каза така" или "Бенковски заповяда така", без да споменават Волов. Постепенно Волов преценява, че Бенковски е по-достоен и доброволно се отказва от първенството в апостолската група.
От самото начало на сътрудничеството си, Бенковски и Волов разпределят дейността си - Волов агитира в Карлово, Стрелча, Копривщица, докато Бенковски се фокусира основно върху селата Мечка (днес Оборище), Поибрене, Мухово, Панагюрище и Пазарджик. Бенковски бързо осъзнава, че в Пловдив има силна турска гарнизон и премества седалището на комитета в Панагюрище, където съществува комитет от времето на Левски, малко засегнат от арестите през 1872-1873 г.
През април 1876 г. Бенковски организира събрание в Оборище, където получава информация за подкрепата на генерал Иван Кишелски за въстанието. Той предлага на делегатите специално пълномощие, което да даде правото на апостолите да водят въстание и да избират войводи. Този ход предизвиква опозиция, но Бенковски успява да я победи и да убеди делегатите в правомощията му.
На 20 април 1876 г. в Копривщица, след като разбира за битките там, Бенковски обявява въстанието в Панагюрище и формира чета. Той организира войската и взима участие в битките срещу османските сили, като се отличава с победи в Панагюрище и други населени места. Четата на Бенковски играе ключова роля в военните действия по време на въстанието, успешно мобилизирайки и мотивирайки въстаници.
През април 1876 г. Бенковски продължава да ръководи четата си и участва в битки, като разбива османски башибозук и черкези. Той активно координира военните действия в региона, докато води своята чета към различни населени места.
Сподели:
