Революционер Филип Тотю

Тодор Тодоров Станчев, известен като Филип Тотю е български революционер,виден деец на българското националноосвободително движение през XIX век.

През 1867 г., Тотю е определен от Георги Раковски за второстепенен войвода по време на Привременен закон за народните горски чети за лятото на 1867 г.

Тотю поема чета от около 40 души и, според плана на Раковски, преминава река Дунав при Свищов през май 1867 г. с цел проучване на настроенията на българите в страната. След кратко забавяне около града, четата се укрива в гората "Пустия" край село Върбовка след издаване на ловджии. Те биват обсадени от стотици башибозуци и редовни военни от Търново, Севлиево и Свищов, което води до ожесточени битки.

След разбиването на четата при Върбовка, Тотю и оцелелите четници се оттеглят в Стара планина, присъединяват се към четата на Панайот Хитов и оттам се отправят в Сърбия. Тези събития привличат вниманието на европейската общественост върху съдбата на българите.

През 1868 г., Филип Тотю участва във Втората българска легия под ръководството на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Той се заселва в Одеса, където получава пенсия от руското правителство.

През 1875 г., Тотю е определен от Българския революционен централен комитет (БРЦК) за войвода на чета в Старозагорското въстание, но не успява да се прехвърли в България поради преждевременното избухване и потушаване на въстанието. Вместо това той се завръща в Русия и отказва да поеме водачеството на четниците по време на Априлското въстание през 1876 г., където мястото му е заето от Христо Ботев.

Филип Тотю предвожда доброволческа чета в Сръбско-турската война и участва в Руско-турската освободителна война. Четата на Тотю използва трикольор за знаме, който става Първият български трикольор през 1887 г. По време на пътуването му обратно към Одеса, той се оказва в неприятна ситуация в Плоещ, където става жертва на нападение и е осъден на шест години затвор в Румъния.

Сподели: