Революционер Ефтим Филипович

Ефтим Трайчев Филипович е български революционер, роден през август 1842 година в град Ресен, който по този период е част от Османската империя. Получава образование в родния си град и се занимава с търговия. От 1865 година започва активна участие в българските църковни борби. През този период пътува до Цариград и разпространява български книги и учебници, включително тези на Димитър Македонски, в Македония.

През 1869 година се установява във Варна, където създава връзки с руския консул Николай Даскалов и практикува лекарска професия. След пребиваването си във Варна за около осем години, Филипович се присъединява към Вътрешната революционна организация (ВРО).

През 1876 година участва в Сръбско-турската война като съратник на войводата Цеко Петков. След това, през същата година, участва и в Априлското въстание като част от четата на поп Харитон Халачев. След поражението на въстанието, Филипович успява да се спаси след сражението в Дряновския манастир, но бива предаден и арестуван в Елена. По-късно е осъден на заточение и откаран в различни затвори.

През Руско-турската война (1877 – 1878) Филипович участва в Българското опълчение и се включва в сраженията при Шипка. След това, през 1879 година, участва в бунтовното движение в Западна Македония. През 1885 година, по време на Сръбско-българската война, той доброволно се включва в българската армия и служи като лекар.

След различни служби в различни градове, включително Дупница и Ресен, Филипович се установява в Кюстендил. През Балканските войни през 1912 година той доброволно се включва в Македоно-одринското опълчение и служи като лекар в санитарната команда на Кюстендилската дружина.

Филипович умира през 1917 година в София. Възможно е да е бил награден за своите усилия със сребърен кръст "Св. Александър".

Сподели: