Революционер Ефрем Чучков

Ефрем Чучков, известен с прозвищата Чучето, Чучката и Симеон, беше български революционер и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Той се ражда на 21 ноември 1870 г. в град Щип, част от Османската империя през този период.

Чучков завършва Педагогическото училище в Казанлък през 1896 г. и става учител в Пехчево и Мелник. Там той не само преподава, но и развива организационна дейност като член на ВМОРО. След Винишката афера през ноември 1897 г., той преминава в нелегалност и се премества в България. През април 1898 г. той става войвода на чета в Македония и след успешно изпълнение на задачите си се връща в България през юни същата година.

Чучков играе важна роля в организирането на революционната мрежа на ВМОРО в Щипско, работейки заедно с Тодор Лазаров и Мише Развигоров. През 1902 г. той е пунктов началник на ВМОРО в Кюстендил, а през 1905 г. става част от окръжното ръководство на Скопски район.

След смъртта на Мише Развигоров през 1907 г., Чучков и Тодор Александров стават окръжни началници на Скопския революционен окръг. През 1908 г. той е избран за допълнителен член на Централния комитет на ВМОРО.

През Балканската война командва отряд № 35, който освобождава Кочани и участва в различни битки. През Първата световна война става кмет на Щип и подписва Мемоара на българите от Македония през 1917 г.

След войната, Чучков се занимава с обществени дейности, включително работа в Комисията за бежанците. Въпреки това, той поддържа близки отношения с Тодор Александров и активно участва във възстановяването на ВМОРО. През 1922 г. четата му се бие със сръбски части в Малешевско и Кочанско.

Ефрем Чучков умира на 1 октомври 1923 г. в София, след като беше тежко болен. Неговият племенник, Емануил Чучков, става известен югославски географ.

Сподели: