Войвода Дядо Желю

Желю войвода (Желю Христов Чернев, наричан и Дядо Желю) е български хайдутин, войвода и национален революционер, известен със своята участие в Руско-турската война (1877-1878) и други военни действия.

Той е роден през 1828 година в Ямбол, а през 1831 година семейството му се премества в село Карапча (днес Маломир). Желю войвода влиза в хайдутското движение и участва в дружината на Димитър Калъчлията, след което преминава в четата на Панайот Хитов.

През 1868 година подготвя чета, в която трябва да участва и Христо Ботев, но е арестуван от румънските власти в Браила. Въпреки това, Желю войвода продължава своята борба и участва в три войни: Сръбско-турската война (1876), Руско-турската война (1877-1878) и Сръбско-българската война (1885).

През Руско-турската война води доброволческа чета от 300 четници в района на Котел (Еленски балкан) и участва в прочистването на Източна Стара планина от башибозушки банди през зимата на 1878 година.

Легендата разказва за един инцидент, когато Желю войвода и неговата сестра биват атакувани от двама турски войници. С помощта на сърп, който е имал при себе си, той успява да се защити и да убие нападателите. Този инцидент става причина Желю войвода да бъде гонен и издирван от турските власти, като той потърсва убежище в хайдушките чети.

Желю войвода е известен със своята смелост и решителност в борбата срещу османската власт и защитата на българските интереси. Един от символите на неговата дейност е запазеното в Националния военноисторически музей знаме на доброволческата чета на Желю войвода, което служи като свидетелство за неговия принос към борбата за свобода на България.

Сподели: