Войвода Дончо Златков
Андон Златков Томов, известен като Дедо Дончо войвода, е български хайдутин и революционер, познат още като Палатски, Арамията и Пиринския цар. Той е роден в планинското село Палат. Баща му, Златко войвода, също е бил хайдушки лидер и участник в Кресненско-Разложкото въстание.
Завършва четвъртото отделение в Дупница, където семейството му се премества. От 1884 година започва да действа с хайдушка чета в регионите на Пирин и Малешевската планина, основно се занимава с разбойничество. През 1895 година участва в Четническата акция на Македонския комитет. През 1901 година се присъединява към Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК), след като му е отказано членство във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
През лятото на 1901 година, по време на аферата "Мис Стоун", Златков напада четата на Яне Сандански с цел да отвлече американските мисионерки. Участва като войвода в Горноджумайското въстание през 1902 година и в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година, като действа с чета в Серския революционен окръг.
След подаване на заявление в местната болница, през септември 1912 година, Дончо войвода посещава Варна за лечение в Марийнската държавна болница. През Балканската война от 1912-1913 година, той командва доброволческа чета, действаща в помощ на българската армия в Петричко.
През 1914 година е избран за народен представител от Струмишки окръг в XVII народно събрание от Либералната партия. Умира на 2 октомври 1918 година в Дупница.