Войвода Дончо Ватах
Дончо Ватах е известен български хайдутин от първата половина на XIX век, чиито подвизи са обхванали широк регион в България. Той е бил четник на дядо Никола Кърджалията и в продължение на около трийсет години се е ангажирал в хайдутска дейност в различни планински райони като Стара планина, Средна гора, Родопите, Странджа, Одринско и Димотишко. Основното му поле на действие е било в Средна гора, а през зимата се премества в Одринско, като неговият байрактар е бил Петко Янтахта.
Дончо Ватах е описан като един от най-изтъкнатите хайдути сред всички български герои. Той преследвал както турските разбойници, така и султановия низам, както и богатите българи, като събирач на данъци. Въпреки това, той се отличавал с щедростта си, раздавайки събраните пари на бедните, независимо от тяхната религия - християни или мюсюлмани. Този подход го накарал да бъде уважаван от всички общности и никой не се осмелявал да му причини вреда.
През 1848 година срещу него са изпратени 200 низами от Одрин, но само 60 от тях се връщат живи, което принуждава чиновниците да го оставят на мира. Легендите за Дончо Ватах са били многобройни - казва се, че притежавал надеждни вълшебни сили и бил неуязвим за куршуми, а неговите срещи със самодиви са били обект на много разкази. Турските войници са се страхували от него, а дори и албанците и низамите са разпространявали легенди за неговата неуязвимост.
Версиите за произхода на Дончо Ватах са различни, като е възможно той да е произлязъл от село Кладница. Причината за неговия прякор "Ватах" може да се дължи на турски произход, като в превод той означава съдебен чиновник или надзирател. Също така се споменава, че "ватах" може да има прабългарски произход и да означава вожд или предводител на русалийска чета.
Дончо Ватах загива в битка с турците близо до Копривщица през 1860 година и е погребан на връх Влък в Средна гора по стар, хайдушки обичай, без погребален саван и опело.
Също така се споменава и Добра мома войвода, която е била верен другар и помощник на Дончо Ватах в хайдутските борби. Тя загива в битка с турска потеря, а дружината на войводката е активна от 1825 до 1855 - 1860 година.
Сподели:
