Хайдут Добри

Начало / Владетели и личности / Хайдут Добри
Надолу
Scroll Down

Хайдут Добри

Титла: Хайдут
Начало на дейност: 1853 година
Край на дейност: 1870 година

Добри Богданов Новаков е известен копривщенски хайдутин.

 Новаков получава добро образование в училището в Копривщица, където преподава просветителят Неофит Рилски, преди да се оттегли в Рилския манастир. Със своите братя Иван и Стойно той изучава бащиния си занаят - абаджийството, но по-късно се присъединява към бегликчията Петко Доганов.

Следвайки новия си живот, Добри се жени за Мария, дъщерята на Петко Доганов, и става знаменосец в четата на закрилника на бедняците - Ангел войвода. Той и неговата чета се борят срещу потисничеството и социалното неравенство в империята. След смъртта на Лефтер войвода, Добри се връща в България и събира малка чета в района на Калофер, с която действа в Балкана и източна Средна гора, почиствайки районите от турски разбойнически шайки.

През 1867 година, след смъртта на Лефтер войвода, Добри се връща в България. С настъпването на зимата, около Димитровден, четата се разпуска, а той се отправя към родното си селище Копривщица, за да види и утеши семейството си. Тази съща година обаче, жена му Мария почива. Децата им, Мария и Стефан, са изпратени в Клисура, а синът на Добри, Недко, е осиновен от семейството Кискинекови от Копривщица. По-късно, Мария Добрева става жена на революционера от Априлското въстание, Танчо Шабанов, и е майка на анархиста Нешо Шабанов.

Децата на Добри войвода се завръщат в Копривщица през 1876 година, вече след като баща им е загинал. След смъртта на съпругата си, Добри събира малка чета в района на град Калофер, с която активно действа в карловския и калоферския Балкан, както и в източната Средна гора. Чрез революционния комитет в Рохманли доставя значителна сума пари до Васил Левски за закупуване на печатарска техника за Българския революционен централен комитет в Букурещ. С помощта на своята чета, Добри Новаков играе важна роля в очистването на тези райони от турски разбойнически шайки.

През 1870 година, Добри организира засада на богатия казанлъшки търговец Иван Клатнов, при която последният е убит. След смъртта на Добри, неговите четници са изловени от властите и почти всички от тях умират в затворите на империята, освен един - Стоян Клатната, който успява да се измъкне до Влашко. Трупът на Добри е заровен на място до Рахманлийската река, а отсечената му глава е пренесена в Пловдив.