Революционер Димитър Пъшков

Димитър Пъшков е български националреволюционер и държавен деец, роден през 1840 г. в село Сопот, Ловешко, в семейство на свещеник. Обучава се в различни учебни заведения, включително в Троянския манастир, Ловеч при Манол Лазаров и Сопот, Карловско при Юрдан Ненов. След завършването на образованието си, работи като учител в различни населени места, включително в Тетевен, Сопот и Ловеч.

Променя своята професионална ориентация и се насочва към търговията. Участва в създаването на Ловешкото читалище "Наука" и става член на Ловешкия частен революционен комитет, основан по инициатива на Васил Левски.

През периода на Арабаконашкия обир, който е организиран от Димитър Общи, той бива арестуван заедно с Марин Поплуканов, поп Лукан Лилов и Величка Хашнова. След около 20-дневно задържание в ловешкия арест, тримата са прехвърлени за разпити в София. В последствие, Пъшков бива разпитван от извънредна следствена комисия и осъден на вечно заточение в Диарбекир от Софийския военно-полеви съд през 1873 г., заедно с Марин Попуканов, въпреки че те не признават обвиненията и отричат турското правосъдие.

След излежаване на тригодишната присъда, Димитър Пъшков успява да избяга от заточението през 1876 г. заедно с Марин Поплуканов и Георги Минчев. През периода на Руско-турската война (1877 – 1878) живее в Букурещ, където се включва в подпомагането на Руската императорска армия.

След Освобождението се връща в Ловеч, където заема редица обществени и държавни длъжности. Той е член на Постоянната окръжна комисия и председател на Ловешкия окръжен съвет. Също така, участва като народен представител в няколко народни събрания, включително Учредителното събрание (1879), Трето велико народно събрание (1886 – 1887), Петото (1887 – 1889), Шестото (1890 – 1893), Седмото (1893) и Тринадесетото ОНС (1903 – 1907). Освен това, е деен член на Народнолибералната партия (стамболовисти).

Сподели: