Войвода Димитър Калъчлията
Димитър Калъчлията, известен още като Димитър Стоянов Котев, е български войвода и хайдутин, роден в Торлак махле (днес Загорци), Новозагорско. През 40-те и 50-те години на 19 век той е активен хайдутин. Четата му обикаля повече от 12 години в различни райони на България, като основният им базис са били Сливенският и Котленският балкан и Бакаджиците. Турците обявяват специална награда за главата му.
Първоначално е част от четата на Бойчо войвода, но по-късно става войвода на собствена чета, в която се присъединяват и други известни хайдути като Пейо Буюклията, Желю Чернев, Георги Трънкин и други. Калъчлията често посещава приятеля си и съдружник Пейо Буюклията в хайдушкото скривалище край Батово Куюджук (днес Дебрене, Добричко), където заедно нападат турските кервани, пътуващи към Цариград.
През Кримската война (1853 – 1856) той подпомага руските войски в Североизточна България. След края на войната за окръжен управител на Сливен е назначен Зеинил паша, който изпраща 500 низами да го арестуват. Калъчлията му изпраща послание, казвайки на низамите да се бунтуват, защото заплатите им не са достатъчни за тяхната работа.
Местното население подава оплакване до султана в Цариград срещу разбойниците, което води до пристигането на висш турски чиновник, който успешно справя с проблема. Калъчлията бива заловен и обесен в Русе в началото на 1861 година.
Калъчлията има две дъщери, едната се казва Мария Стоянова Калъчлиева. Тя почива през 1939 година в Кермен. Той отглежда племенника си, Минчо Стоянов Парушев (Ковачев). Има три внука: Велка, Мария и Стоян. Велка умира преди да се омъжи, докато Мария и Стоян имат съответно Кирил, Минчо и Димитър - пра,пра внуци на Димитър Калъчлията.