Комитопул Давид

Комит Давид е важна фигура от югозападната част на Първото българско царство, активен през втората половина на X век. Той е най-големият от четиримата синове на комит Никола и се проявява като военен лидер в борбата срещу Византия за отвоюване на източните предели на царството, завладени от византийците пет години по-рано.

Давид се предполага, че е владял област, намираща се в югоизточната част на Македония, между реките Вардар и Бистрица, или на югозапад, в Преспа.

Съдбата на Давид завършва трагично, когато е убит от скитащи власи в местността по пътя между Преспа и Костур, наречена Красивите дъбове. Въпросът дали убийството му е организирано от Византия или не, остава предмет на спекулации, тъй като основният източник за тези събития, Йоан Скилица, мълчи по въпроса.

През 993 година, българският военачалник Самуил поставя каменен надпис в памет на най-големия си брат, Давид, и на родителите си Никола и Рипсимия. Този надпис е открит в църквата "Свети Герман" от X век при село Герман до Преспанското езеро. Давид става обект на народна канонизация и неговият образ се среща в десетки църкви от XIX век.

Сподели: