Революционер Данаил Попов
Данаил Христов Попов е роден на 1 януари 1840 г. в Плевен. Баща му, свещеник Христо, е известен като поп Хино. Семейството му има корени от село Червен бряг, преселено в Плевен през първите години на 19-ти век.
Образованието на Данаил включва период в Плевен и училище в Букурещ, Румъния, където баща му умира, а той става служител в печатницата "Романов-Расидеску". Там усвоява няколко чужди езика.
Срещите с Георги Раковски оказват значително влияние върху младия Данаил, който напуска печатницата, заминава за Галац и се занимава с превозване на изселници от Лом и Видин обратно в България.
След установяването в Турну Мъгуреле през 1863 г., Данаил Попов се занимава с търговия и развива успешен бизнес. През 1866 г. става член на Тайното българско централно комитетче (ТБЦК).
Той активно подкрепя бунтовните чети, организира и финансира четите на Филип Тотю и Панайот Хитов през 1867 г. и четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г.
Данаил Попов се превръща в доверено лице на Васил Левски и има ключова роля в организацията и изграждането на Вътрешната революционна организация (ВРО) през периода от 1868 до 1872 г. Създава печата на Българския революционен централен комитет (БРЦК) и участва активно в подготовката на първите псевдоними, шифри и пароли за тайната кореспонденция.
С приятелството и доверието между Данаил Попов и Васил Левски, те формират Плевенския частен революционен комитет през 1869 г. и създават основата за Вътрешната революционна организация.
Попов осигурява важни средства и подкрепа за подготовката на въстанието. Той закупува револвери и патрони, поръчани от Ловешкия частен революционен комитет, и доставя три напреднали пушки от Белгия, от които две подарява на Васил Левски и Ангел Кънчев.
Неговата дейност не се ограничава само до подпомагане на въстанието. Данаил Попов осигурява сигурността на тайната кореспонденция на Левски и се грижи за архива му в Търну Мъгуреле.
След успешното освобождение на България през 1878 г., Данаил Попов не се завръща в родината си. Вместо това, установява се в Турну Мъгуреле, където създава успешен бизнес и има добро материално положение.
Почива на 12 април 1909 г. в Турну Мъгуреле. След смъртта му, град Плевен поставя името му на един от булевардите като признание за неговия голям принос към българското национално-революционно движение.
Сподели:
