Цар Чака

Чака е български цар, син на татарския темник Ногай и Алака, и съпруг на Елена, дъщеря на българския цар Георги I Тертер.

Биография: През 1279 г. се оженява за Елена, най-малката дъщеря на цар Георги I Тертер. Впоследствие, Чака се оказва в немилост при Токтай, след като убива мащехата си и брат си, които искат мир с Токтай. Чака краткотрайно става хан, но влиза в конфликт с военачалниците, които преминават на страната на Токту. Чака се прибягва при аланите и по-късно в България заедно със съпругата си Елена и шурея си Теодор Светослав.

През 1299–1300 г. Чака се възцарява като български владетел, според традиционните възгледи, които обаче биват предизвикани от алтернативната интерпретация на българския историк Пламен Павлов. Той предлага, че Чака е бил сюзерен на Светослав Тертер.

Когато Токтай узнал за местонахождението на Чака, праща голяма войска към България и обсаждат столицата Търново. Теодор Светослав организира заговор, в резултат на което Чака бива хванат и удушен. Главата му е изпратена на Токтай.

Семейство: Чака е женен за Елена, дъщеря на българския цар Георги I Тертер. Те имат един син на име Кара-Кишек. След смъртта на баща си, Кара-Кишек бяга от Златната орда с 3000 татари и се присъединява към войската на видинския деспот Шишман.

Сподели: