Войвода Бойчо

Бойчо войвода, известен като Цеперанският от Трявна, е български хайдутин и революционер от първата половина на 19 век. Произхожда от рода Цепераните, населяващ махала със същото име в село Цепераните (днес част от с. Вонеща вода близо до Трявна).

Бойчо войвода е известен като виден участник във въоръжената антиосманска съпротива на българите. Той участва в българското въстание в Тракия през 1829 година и е водач на български отряди в боевете за Силистра по време на Руско-турската война от 1828 – 1829 година и в Кримската война през 1856 година.

Бойчо войвода е създател на първия устав на хайдушкото движение, който е известен като Закона на Бойчо войвода. Този устав е спазван от четите през 19 век.

Роден около 1802 година, Бойчо войвода е сирота още на седем години, след като баща му, също хайдутин, е убит от турците. Заедно с по-големия си брат Петър и по-малкия си брат Георги, Бойчо организира самостоятелна българска дружина и се поставя в разположение на руското командване.

През 1829 година, по време на въстанието в Тракия, Бойчо войвода и неговата дружина предприемат активни действия южно от Балкана, унищожавайки турски обози и нападайки башибозушки шайки.

След Одринския мир през септември 1829 година, Бойчо войвода се присъединява към отряда от 500 души на Георги Мамарчев с цел да вдигнат въстание в различни български райони. Движението е потушено, а Бойчо войвода и братята му са арестувани и затворени в Сибир.

Бойчо войвода продължава своята дейност и след затвора, организирайки хайдушки действия в цялото владяно от османците Подунавие и Черноморие. Той участва в Кримската война през 1856 година, където загива в бой с турците.

Негови ученици и последователи са войводите Филип Тотьо, Панайот Хитов, Димитър Калъчлията, Пею Буюклията, Златьо Конарчанина и много други бивши хайдути и четници, които спазват революционния "Закон на Бойчо войвода".

Сподели: