Кан Боян Челбир

Боян е родоначалник на българския народ, според митологията. Той е известен като Боян Имен Дуло - син на Слънцето и Луната. Според някои източници, той е наследник и вероятно син на Заберкан, който е известен и като Татра-кан. Въпреки че има данни за това, че Боян става кан през 563 г., след смъртта на Заберкан, точната година на смъртта на Заберкан е несигурна и може да бъде след 1 януари 564 г.

Боян е живял 80 години.  Той е бил владетел на Утигурите или Утигите, които били българско племе. Боян воювал срещу Котрагите, като се установява, че Котрагите са българи.

През периода на Боян (507-587 година), в Ак-Булгар (И-ХVІІ век), живеят както етнически българи, така и саклани, които са тюркизирани. Също така, има и такива с преобладаващ тюркски произход.

Според Гази-Баба (1236-1242 година), влиятелната и развита българска бюрокрация е била пречка за българите, живеещи в Буляр или Ак-Булгар, да приемат християнството и византийската чиновническа система. Този регион е в района на Армения, където българите са официално приели християнството още през 301 година.

Боян живее до 587 година и се характеризира с миролюбие. Той провежда преброяване на населението и възстановява историята на българите. Боян е наричан и Сандилх от византийците. След неговата смърт, синът му Тубджак поема управлението на българите.

Боян или Боян Челбир е баща на кан Тубджак, който в последствие е баща на Бат Оркан и Гостун. Гостун е баща на Кубрат, който е владетелят на Стара Велика България.

Сподели: