Революционер Борис Сарафов
Борис Петров Сарафов е български военен и революционер, войвода и ръководител на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Той е един от противоречивите дейци на Македоно-одринското освободително движение, бохем, екстравагантен и непостоянен във възгледите си. Борис Петров Сарафов използва множество псевдоними като Александър Иванович, Бегот, Богдан Петров, Борис Иванов, Владимир Николаев, Керим паша, Крум, Крум войвода, Крумски, Майстор, Ойнак, Принца, Твойта хубост, Торос, Хубостта.
През 1893 г., Борис Сарафов е произведен в подпоручик и служи в 15-и пехотен ломски полк в Белоградчик. Там привлича съмишленици за подкрепа на революционното дело в Македония, включително Христо Чернопеев, Тане Николов, Тома Давидов, Боби Стойчев и други. През 1895 г., вече като поручик, Сарафов става войвода на чета в Четническата акция на Македонския комитет. Той оглавява Четвърти отряд, включващ четите на Кольо Ризов, Кочо Муструка и Анго Костадинов. Четата успешно превзема Мелник през юли 1895 г.
След неуспеха на акцията, Сарафов учи в Санкт Петербургската академия на генералния щаб и носи униформата си от Първи софийски полк, пропагандирайки революционната борба. През 1896 г. той посещава Цариград, Зографския манастир и Хилендарския манастир, за да събира средства за Върховния комитет. В Солун се среща с ръководителите на ВМОРО и подкрепя общи действия за снабдяване с оръжие на революционерите в Македония.
През 1897 г., Сарафов подава информация за турската армия и военнотопографски карти на Рачо Петров, военният министър и премиер на България. Той също прави опити за събиране на пари и оръжие от Русия, Австро-Унгария и САЩ, както и в Сърбия и Румъния.
През май 1899 г., Сарафов е избран за председател на Върховния комитет на VI конгрес на македонските братства в България. В този период той подписва протокол с представителите на ВМОРО, Гоце Делчев и Гьорче Петров, който допуска българските офицери във всички структури на ВМОРО. Сарафов подкрепя по-активна дейност на емиграцията и вътрешността.
През октомври 1900 г., той помага за разпускането на Българското тайно революционно братство в Солун и интегрирането на членовете му във ВМОРО. Като нов председател на Върховния комитет, създава казарма в софийския квартал Ючбунар, където държи стотина въоръжени четници. Силата се занимава с тероризиране на македонски емигранти в София и събиране на средства.
Борис Петров Сарафов е един от ключовите фигури в македоно-одринското освободително движение, като играе важна роля в снабдяването и координацията на революционните сили в региона.
Сподели:
