Революционер Баньо Маринов
Братан (Баньо) Маринов Братанов е български революционер, известен като един от водачите на Кресненско-Разложкото въстание.
Роден е през 1853 година в Тетевен. Баща му е ханджия и член на Вътрешната революционна организация, като е доверено лице на Васил Левски. Братан завършва класното училище в родния си град, след което учи търговия в Свищов. През 1872 година, след смъртта на баща си, поема издръжката на семейството.
Присъединява се към Тетевенския частен революционен комитет и бяга в Румъния след конфликт с османските власти. Там се ориентира към кръговете на революционната емиграция. Участва в Сръбско-турската война през 1876 година като доброволец в четата на Панайот Хитов. След това се премества в България с четата на Сидер Грънчаров, но след разгрома им се спасява в Румъния.
През Руско-турската война (1877-1878) е водач на казашки отряд и за проявената от него храброст в боя е повишен в чин капрал. След падането на Орхание през ноември 1877 година е назначен за комендант на града, а след падането на София през декември става неин заместник-комендант.
През октомври 1878 година, при избухването на Кресненско-Разложкото въстание, Маринов е изпратен от софийския комитет "Единство" с чета доброволци за главен войвода в Разлог. Негов заместник-войвода е Никола Фурнаджиев. На 8 ноември, след няколко часа бой, четата на Маринов освобождава Банско. Той е тежко ранен в битката и е пренесен в Горна Джумая, а по-късно в София, където почива на следващата година от раните си.