Войвода Балчо

През лятото на 1689 г., по време на австро-турската война, когато австрийците обсаждат Ниш, се появява хайдутски главатар на име Балчо в регионите на Софийско и Пловдивско. Той е секбанбаша, началник на отряд сеймени, чиято задача е да поддържа реда в размирните райони и да преследва хайдутите.  По време на Карпошокото въстание е в Кюстендилско и Щипско, а в началото на 18 век оглавява дружина в района на Расинско и Крушенец.

Според турците, Балчо и неговите хайдути извършвали нападения, ограбвали и избиват хора в казата Татарпазарджик, задълбочавайки хаоса в региона. Организират се опити от местните власти да ги спрат, при които хората от войнушките селища, като Панагюрище, Копривщица, Мечка и Поибрене, укриват и подпомагат хайдутите.

По заповед от октомври 1689 г., Балчо и неговите хайдути са обвинени в разрушения, ограбвания и избивания, които продължават в региона. Тази заповед разкрива, че хайдутите, вместо да бъдат преследвани от населението, са скривани и подпомагани от местните, което увеличава сложността на справяне с тях.

През 1708 г., след многогодишни дейности на хайдутите в района, Балчо с Алагьоз се заселват в санджак Аладжа Хисар и по-късно в района на Белоградчик, откъдето продължават с бунтовническите си акции. Името на Балчо се среща в султанска заповед, която иска разследване и залавяне на хайдутите. Вероятно този Балчо е същият хайдутски главатар от 1689 г., който прехвърля бунтовническата си дейност към западните български краища, като допринася за продължаващата нестабилност в региона.

Сподели: