Революционер Бачо Киро

Киро Петров Занев, известен като Бачо Киро, е български учител, книжовник, историк, читалищен деец и фолклорист, активен участник в българското национално-революционно движение. Роден е на 7 юли 1835 г. в град Горни Турчета (днешна Бяла Черква), Търновско, в семейството на селския говедар Петър Филев Занев. Остава сирак на 6 години след смъртта на баща си. Работи, за да подпомогне семейството си, и получава начално образование в село Беброво.

През 1847 г. майка му го изпраща в Батошевския манастир, където учи четене и писане. След това учителства в няколко села и през 1857 г. се завръща в Горни Турчета, където преподава до смъртта си през 1876 г. Професионалната му кариера като учител е свързана с различни села като Коювци, Мусина, Михалци и Вишоград.

Бачо Киро става известен като виден възрожденски просветител, ползващ се с голям авторитет както сред българското, така и сред турското население. Въвежда взаимоучителната метода, таблиците за обучение и "Рибния буквар". През 1869 г. учредява първото селско читалище в България, наречено "Селска любов". През 1870 г. създава първия селски читалищен и училищен театър в България. Той пише стихове, посветени на свободата на България, и призовава към бунт.

През 1864 г. Бачо Киро участва в прогонването на турския владика Григорий от Търново. През февруари 1872 г. участва в основаването на Бялочерковския частен революционен комитет, а през 1876 г. организира чета от повече от 100 юнаци в Бяла Черква, която участва в Илинденско-Преображенското въстание. Бачо Киро играе важна роля в битката с турската армия в Дряновския манастир през май 1876 г., където след разбиването на четата и опожаряването на манастира е предаден, арестуван и последван от обесване.

Сподели: