Революционер Аврам Стамболски
Аврам Петков Стамболски (1835 – май 1876) е български революционер, роден в село Мусина, близо до Велико Търново. Той е най-големият от шестте деца на Пауна и Петко Стамболски. Семейството му придобива фамилното име Стамболски поради дейността на бащата му, Тотю Иванов Стойнов, който успешно урежда въпроса за границите на Мусинското землище в Истанбул.
След завършване на училище в Търново, Аврам се завръща в Мусина, където основава и ръководи хайдушка организация. Той става закрилник и кмет на селото, а също така е активен член на Търновския окръжен революционен комитет и председател на революционния комитет в Мусина.
Участва активно в подготовката на Априлското въстание от 1876 година, закупувайки оръжие и барут от Румъния. Въстанието започва в Мусина на 28 април (10 май) 1876 година, където е щабът на четата на поп Харитон. Аврам Стамболски е един от ръководителите на въстанието в селото, участва в формирането на четата и е съветник на войводата.
Четата се сражава с 11-хилядна турска войска, защитавайки Дряновския манастир в продължение на 9 дни. На третия ден от битките, поп Харитон губи зрението си, а командването поема от руския офицер Петър Пармаков. В края на сражението, Аврам Стамболски с около 40 души остават като последни защитници на манастира. Изборът им е ясен - битката е неравна. Братът му Пенчо оцелява, като единственият продължител на рода Стамболски, докато Аврам и Йордан оставят по една дъщеря. Костите на загиналите братя се намират в костницата на Дряновския манастир.