Революционер Атанас Узунов

Начало / Владетели и личности / Революционер Атанас Узунов
Надолу
Scroll Down

Революционер Атанас Узунов

Титла: Революционер
Начало на дейност: 1877 година
Край на дейност: 1907 година

Атанас Цвятков Узунов е роден през 1851 г. в град Одрин в семейството на копривщенския чорбаджия Цвятко Узунов. Той е брат на Анастасия Желязкова. През 1856 г. семейството се премества в Цариград, където младият Атанас учи в гръцко и френско училище до 1865 г. След това завършва гимназия в Николаев между 1865 и 1871 г.

След завършването на образованието си се връща в България и през 1872 г. започва да работи като учител в град Сливен. Там влиза във връзка с Васил Левски и поема ръководството на революционната дейност в района след смъртта на Апостола. Българският революционен комитет (БРЦК) го избира за заместник на Васил Левски и ръководител на Вътрешната революционна организация (ВРО). Той използва псевдонимите Цвятко Крадлеков, Дългия, Иван Конокрадев, Буюклю кара Мустафа, Георги Аргидиадис.

Дейността му по това време привлича вниманието на Стоян Заимов, Минчо Кънчев, Захари Стоянов и други. След един опит за покушение над хасковския чорбаджия Хаджи Ставри Примо през 1873 г., Атанас Узунов бива арестуван и осъден на 15 години каторга в рудниците Аргана Мадени в Диарбекир. През 1874 г. става учител в гръцкото училище там.

През 1876 г., след кратко избягване, той напуска Одеса през Ерусалим, Яфа и Цариград, където стига до Одеса. Установява се като учител в град Орел в Русия.

Участва като преводач в Руско-турската война (1877 – 1878). След войната е назначен за окръжен управител в Лозенград през 1878 г., а след това работи като служител в Сливен.

Узунов е избран за учител в Софийската класическа гимназия (1879 – 1881) и в Ловеч (1882 – 1884). През 1886–1887 г. е избран за народен представител, привърженик на Либералната партия.

След русофилските бунтове през 1887 г. емигрира в Русия и живее в имението на жена си. През 1904 г. е назначен на държавна служба, този път като инспектор към Българската екзархия в Цариград (1904 – 1906). След тези години той прекарва последните си дни в София, където умира на 26 юни 1907 г.