Революционер Атанас Свещаров
Атанас Николов Попвасилев, известен като Свещаров или Свещаря, е български революционер, общественик и член на Ботевата чета, както и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Той е роден на 23 февруари 1847 година в село Горно Броди, което в миналото е принадлежало към Османската империя, а днес се намира в Гърция. През 1867 година Свещаров заминава за Света гора, откъдето преминава през Цариград до Одеса, Русия. Там работи като хлебар, след което се премества в Бесарабия и там се запознава със събитията около четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. След това работи като бояджия в различни места.
През 1875 година Свещаров се отправя за Херцеговина с намерение да се включи в въстанието, но е задържан в Сърбия и върнат в Румъния, където продължава с работата си. По-късно се присъединява към четата на Христо Ботев и участва във всички сражения. След смъртта на Ботев, Свещаров и други четници се оттеглят към Средна Стара планина, но попадат в ръцете на врага поради предателство. Те са пленени и разпръснати по различни места в България, като Свещаров е освободен след обща амнистия.
След освобождението Свещаров се завръща в Сяр, където открива българска книжарница и активно участва в обществените дела. Той също така се заема с възстановяването на българското училище в града и води борба за българската църква. През целия си живот е преследван както от турците, така и от гърците поради своите дейности. Свещаров е носител на три ордена за храброст и неговото име е увековечено в множество улици по цялата страна.
През 1913 година, след Букурещкия мирен договор, Свещаров и семейството му напускат България и се преместват в Пловдив, а после в Ксанти, където умира на 12 март 1930 година. След това той се изселва в Станимака, където остава до края на живота си.