Революционер Антон Прудкин
Антон Макарович Прудкин е български революционер,морски капинан,авантюрист,анархист, шпионин, писател и художник.
Антон Прудкин завършва основно и средно образование в Свищов и след това завършва Морско училище в Николаев, Руска империя. През 1900 г. се връща в България и служи като помощник-капитан на кораба "Борис" до октомври 1902 г. През същата година става агент на руската политическа полиция "Охранка" с псевдоними "Озеров" и "Такварян". Той също така симпатизира на македонското и арменското освободително движение и е член на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). През 1902 г. участва в неуспешен опит за атентат срещу султан Абдул Хамид II.
През 1903 г. с група анархисти от Вътрешната македоно-одринска революционна организация организира серия от атентати срещу Османската империя. Предизвиква вниманието на Великите сили, които натискат България да открие извършителите. Прецакват се плановете му за атентат, и той бяга в Швейцария.
През 1906 г. организира първата моряшка стачка и въвежда промишлените делфинолове в Черно море. С Наум Тюфекчиев организират пренос на оръжие между България и Русия. Участва в Балканската и Междусъюзническата война. След влизането на България в Първата световна война, е арестуван за военен шпионаж в полза на Русия. Фактически, участва в предаването на военна информация на руското разузнаване. Последват обвинения и осъждане на доживотен затвор.
В затвора се запознава с лидера на БЗНС, Александър Стамболийски. През 1918 г. след края на войната е освободен и назначен за началник на полицията и градоначалник в София. Участва в освобождаването на лидерите на ВМРО, а това го изправя срещу Константин Муравиев. През 1920 г. е принуден да освободи постовете си.
През същата година ръководи взривяването на надлеза в Надежда. През 1923 г. е арестуван след Деветоюнския преврат, а през 1925 г. е осъден на смърт за участие в атентата в театър "Одеон". Присъдата му не се изпълнява, а през 1930 г. е осъден на доживотен затвор. През 1936 г. е помилван и излиза на свобода.
След освобождаването си се премества във Варна и служи като капитан на кораба "Рудничар". През 1942 г. подготвя атентат, но е заловен, осъден на смърт и е екзекутиран на 1 август 1942 г. През 1969 г. е посмъртно награден от СССР. През 1985 г. се публикува роман за него, а през май 1941 г. извършва два курса до Палестина, превозвайки около 1200 български евреи.
Сподели:
