Революционер Антон Димитров

Антон (Андон) Димитров Филахтечев, известен с псевдонимите Карата и Пътник, беше български революционер и един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Роден през 1867 г. в село Айватово, тогава в Османската империя, той допринесе значително за борбата за освобождение на българските земи от османско владичество.

През 1889 г. завършва българската мъжка гимназия в Солун и учи право във Висшето училище в Цариград, но не завършва образованието си поради болест. След завръщането си в Солун преподава турски език в българската мъжка гимназия и български в турската гимназия в същия град.

През 1893 г. със съдействието на доктор Христо Татарчев, Даме Груев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов и Христо Батанджиев, Антон Димитров участва в основаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). През 1896 г. беше преизбран на Солунския конгрес на организацията.

През 1903 г. поема длъжността на директор на Прилепското българско мъжко класно училище и преподава български език в Битола. През 1904 г. е избран за член-съдия на Битолския апелативен съд.

През 1908 г., след Младотурската революция, Антон Димитров посредничи за свързването на Младотурския комитет с битолския четнически ръководител на ВМОРО, Милан Матов.

След Първата световна война, в която се участва заедно със своите сънародници, Антон Димитров се връща в България. През 1920 г. става председател на Изпълнителния комитет на македонските братства в България и съдейства за тайни преговори между България и Османската империя за автономия на Македония.

През 1933 г., страдайки от тежка болест, Антон Димитров Филахтечев извършва самоубийство в София.

Той е важна фигура в историята на българското революционно движение и борбата за освобождение на Македония от османско владичество.

Сподели: