Войвода Анго Костадинов

Анго Костадинов е бил революционер и хайдутин, участвал като войвода във ВМОК. Той имал прякорите Дядо Анчо, Дядо Авго, Петрички и Дългия.

Дядо Анго е роден през 1831 година в село Чуричени, близо до Петрич в Османската империя. Той става хайдутин и се присъединява към Македонския комитет. През 1895 година, по време на Четническата акция, той е на Пирин планина със своята чета от 25 души. По-късно се съединява с други чети, включително тази на Борис Сарафов и Кочо Муструка, като общият брой на техните съюзени достига 65 души. Участва в краткотрайното превземане на Мелник и след тази акция става войвода на Върховния комитет.

Според Йордан Венедиков, към края на 1899 или началото на 1900 година, чета на Дядо Анго и Дончо Златков напада и ограбва куриер на комитета в Македония, като отнема около 200 наполеони, пари, изпратени за вътрешно ползване на комитета. Сарафов настоява за смъртно наказание за двамата войводи, но Венедиков не одобрява това решение, отказвайки "да се пролива кръв". След това Дядо Анго е наказан с "25 тояги", а Дончо успява да избяга.

Той участва и в Горноджумайското въстание от 1902 година, както и в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година, когато е част от щаба на Беласишкия отряд. Началник-щаба Петър Дървингов го споменава в дневника си на 17 август, когато отряда се изкачва по Пирин планина.

Сподели: