Войвода Ангел

Ангел Войвода, или Ангел Кариотов, е ръководител на добре организирана чета в Пловдивско и Хасковско, управлявал между 1832 и 1862 година. Той бил ключов фигурант в съпротивата срещу османското владичество в България. На неговото име е наречен връх в Рила - Ангелов връх. Ангел Войвода известен със своите подвизи и инициативата си за изграждането на български манастир през 1856 г. - Араповски манастир "Св. Неделя". Той става основен дарител на манастира и оставя траен след в историята на българската православна църква. Неговата чета, съставена от около 40 души, била добре организирана и активно участвала в съпротивата срещу турската власт. Песни и предания за подвизите на Ангел Войвода се пренасят от поколение на поколение, прославяйки го като народен герой. В една от песните се почитат действията му, като се казва, че докато той управлява в Родопите, турците са рая, а българите - господари.
През 1862 г., след коварна болест, Ангел Войвода разпуска своята дружина, която вече брои над 100 души, и се оттегля в Света гора в Хилендарския манастир. Неграмотен, той диктува спомените си на един монах, в които отправя завет към българите да продължат борбата с турците и да се подготвят за всенародно въстание. Ангел Войвода умира през 1864 г. Гробът му остава неизвестен, но идеите и заветите му продължават да влияят на българската история и съпротива. Те са възприети и развити от други български национални герои като Георги Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев и Васил Левски.