Революционер Ангел Гацо
Ангел Димитров, известен като Гацо или Гачо, бил гръцки революционер и военен с български произход, важен герой от Гръцката война за независимост. Роден е в село Саракиново, днес Саракини в Гърция, около 1771 година. Участва като хайдутин в Гръцкото въстание, играейки ключова роля в Негушкото въстание. След падането на Негуш се спасява в планината Каракамен заедно със сина си Мицо и брат си Петър, но жена му и другите му деца попадат в плен на османците.
Гацо, заедно с Мицо и друг революционер на име Анастасиос Каратасос, отива на юг и продължава участието си в борбата за независимостта на Гърция. Участва в редица сражения, включително битката при Пета и разгрома на османците при Дервенакия. През 1823 година се сражава при Трикери и в Северните Споради, след което прехвърля дейността си в Пелопонес, където участва в сражения срещу Ибрахим паша. Присъединява се към битката при Аталанти през 1826 година.
Гацо е високо ценен от лидерите на въстанието, като Теодорос Колокотронис го описва като "храбър мъж", а Янис Макриянис - "смел и добродетелен патриот". През 1823 година гръцкият общественик и революционер Христофорос Перевос му пише, че отечеството ще го почете заслужено.
След установяването на новата гръцка държава, Гацо влиза в армията и умира в бедност като полковник в Аталанти през 1839 година. Неговият син, Мицо Гацо, постига чин майор в гръцката армия. В памет на Гацо е издигнат паметник в Съботско, а една от улиците в селото е кръстена на негово име.