Революционер Андрей Блъсков

Андрей Райков Блъсков е български офицер и генерал-майор, роден на 25 февруари 1857 година в Шумен. Той е син на възрожденския учител Райко Блъсков и брат на писателя Илия Блъсков. През 1875 година завършва Априловската гимназия и продължава образованието си в българското училище в Букурещ и в Одеското военно училище.

Участва активно в националноосвободителното движение, като куриер в Габровския частен революционен комитет. През Руско-турската война (1877 – 1878) е опълченец в IV рота на II Опълченска дружина и участва в битките при Стара Загора и Шипка, за което е награден с "Георгиевски кръст" IV степен. През 1878 година е повишен в офицерско звание на прапорщик.

През 1885 година завършва Военната академия в Русия и служи в 8-а пехотна дружина. През Сръбско-българската война (1885) е командир на 5-и Пехотен Дунавски полк и проявява голямо тактическо умение и маневреност при задържането на Дринската сръбска дивизия на 5 ноември. За участието си във войната е награден с Орден „За храброст“ IV степен и повишен във военно звание майор.

След войната участва в детронацията на княз Александър I Батенберг и след контрапреволюцията е уволнен от армията, но по-късно е реабилитиран и служи във Военното министерство като началник на отделение. През Балканската война (1912 – 1913) е мобилизиран и служи в Главното тилово управление.

Блъсков е председател на Поборническо-опълченското дружество „Шипка“ в Габрово и по-късно на Централното поборническо-опълченско дружество в София. Умира на 27 ноември 1943 година в София.

Сподели: