Войвода Андон Кьосето
Андон Лазов Янев Кьосев, известен като Кьосето или Велешанеца, е български революционер, терорист и по-късно войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
Роден е през 1855 г. в село Голозинци, Велешко. До 16-годишна възраст се занимава с овчарство заедно с братята си и сестрите си. Семейството му се премества във Велес след ареста на баща му, който е отведен в Солун. Там, в свои ранни години, Андон убива турски гражданин и бяга в Солун, където се присъединява към ВМОРО и изпълнява терористични задачи. Запознава се с Даме Груев и получава нареждания от него. По-късно става файтонджия на доктор Христо Татарчев, като така прикрива своята нелегална дейност. През този период, предавайки се на революционната кауза, предлага лично да убие своя брат, който се е поставил на страната на турските власти, за да не издаде организацията, и успешно изпълнява тази задача.
През май 1898 г. по заповед на Даме Груев, заедно с Ицо Джорлев и подкрепени от лидерите на ВМОРО в града Гевгели – Аргир Манасиев, Илия Докторов и Иван Телятинов, Андон Кьосето участва в убийството на Христо Цицов, водач на гъркоманската партия в Гевгели. След временно пребиваване в Солун, напуска града поради издирването му от страна на турските власти. Заедно с чета, включваща Илия Кърчовалията и Михаил Апостолов Попето, събира пари от селата Горно Броди и Кукушко, извършва отвличане на чорбаджийски син и получава изкупление.
През 1897 г. създава чета с Михаил Попето, която действа в Кукушко, Дойранско, Гевгелийско, Поройско, Малешевско и Струмишко. През февруари 1904 г., след въстанието, влиза в Македония с чета за гевгелийско.
През Илинденско-преображенското въстание е наредено на Андон Кьосето да води чета в Прилепско. В село Трояци се сражава с турски аскер и после се разделя с други части от четата, като заминава за Велешко. В сражение на „Клепата“ срещу 500 души турски аскер и след тежки битки, Андон Кьосето излиза победител, но със загуби от двете страни. Измъква се от обсада и пристига в Кюстендил през средата на декември 1903 г.
През февруари 1904 г. влиза в Македония с чета за гевгелийско. След въстанието се занимава с организиране и подготовка на селската милиция в Струмишко и Малешевско. Участва и в дейността на Сярската група, но се оттегля от активната революционна дейност след провала на Втория Рилски общ конгрес през 1905 г. Поради предишната си принадлежност към Сярската група, след убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов от Тодор Паница, е хвърлен в затвора, но благодарение на застъпничеството на ВМОРО бива освободен.
Андон Л. Кьосев умира на 27 януари 1939 г. в Горна Джумая.