Севастократор Александър Асен
Севастократор Александър Асен е вторият син на българския цар Иван Асен I и царица Елена. След убийството на цар Калоян през 1207 г., той и брат му Иван Асен II бягат при куманите и по-късно в южноруските земи. Това става под заплаха от смърт от узурпатора Борил. През 1217 г. се завръща от изгнание.
С подкрепата на руски наемници през 1218 г., Александър помага за свалянето на Борил от престола и провъзгласяването на Иван Асен II за следващия български цар. След свалянето на Борил, Александър получава севастократорско достойнство, а София и областта й му се предоставят като апанаж.
През 1232 г., с помощта на руски наемници, Александър успява да предотврати унгарско нападение над Белградската област. През 1233 г., българска войска, водена от севастократор Александър, се изправя срещу унгарците и ги разбива край Видин, в Олтения и край Браничево, възстановявайки българското владение в окупираните области.
Александър има син на име Калиман (Коломан), който след убийството на Михаил II Асен през 1256 г. заема българския царски престол като Калиман II Асен, но е свален и убит след няколко месеца.