Кан Алцек

Алцек, вероятно брат на хан Аспарух и петият син на хан Кубрат, е известен като гасталд (княз) в Самниум, живеещ в региона на Молизе в Централна Италия. Според Теофан Изповедник, след разпадането на Стара Велика България, част от прабългарите, предвождани от най-малкия син на хан Кубрат, Алцек, се преселват в земите на Лангобардското кралство. Павел Дякон в своята "Historia gentis Langobardorum" описва този процес като преселване на прабългарите в района на Беневенто, където хан Алцек става гасталд и се установява с хората си в различни градове в региона на Молизе.

Хан Алцек е свързан и със събитията около Аварския хаганат, според "Хроника на Фредегар". През 631 година, междуособна война между Алцековите прабългари и аварските вождове за престола на хаганата принуждава прабългарите да се преселят в Бавария. След тайното нареждане на франкския крал Дагоберт I за избиване на прабългарите, само около 700 от тях успяват да се спасят и да преминат Алпите, където се заселват в италийските земи.

Кралят на лангобардите, Гримоалд, прави Алцек гасталд и го изпраща при сина си Ромоалд I в Беневенто. През 668 година, той се установява в различни градове в региона на Молизе, като Сепино, Бояно и Изерния. Тази малка група прабългари се заселва в Пентаполис, а по-късно се местят на юг в района между Бари и Метапонт, където запазват своето съзнание за народностния си произход. В средновековието техните феодални владения са наричани "булгарии", а мнозина от техните феодали се именуват "Булгаро" и запазват това име.

Сподели: